Bulgarian Bible

Деяния 18

Деяния

Index

Глава 19

1

 

 А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, дето намери някои ученици. 

 

 


2

 

 И рече им: Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свети Дух. 

 

 


3

 

 И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Йоановото кръщение. 

 

 


4

 

 А Павел рече: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в тогова, който щеше да дойде подир него, сиреч в Исуса. 

 

 


5

 

 И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса. 

 

 


6

 

 И като положи Павел ръце на тях, Светия Дух дойде на тях; и говореха други езици и пророкуваха. 

 

 


7

 

 И те всички бяха около дванадесет мъже. 

 

 


8

 

 И той влезе в синагогата, дето говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше с людете и ги увещаваше за някои неща отнасящи се до Божието царство. 

 

 


9

 

 А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците та разискваше всеки ден в училището на Тирана. 

 

 


10

 

 И това се продължава две години, така щото всички, които живееха в Азия, и юдеи и гърци, чуха Господнето учение. 

 

 


11

 

 При това, Бог вършеше особено велики дела чрез ръцете на Павла; 

 

 


12

 

 дотолкоз щото, когато носеха по болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях, и злите духове излизаха. 

 

 


13

 

 А някои от юдейските скитници заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса над тия, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, когото Павел проповядва. 

 

 


14

 

 И между тия, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник. 

 

 


15

 

 Но веднъж злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте? 

 

 


16

 

 И човекът, в когото беше злия дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща. 

 

 


17

 

 И това стана известно на всички Ефески жители, и юдеи и гърци; и страх обзе всички тях, и името на Господа Исуса се възвеличаваше. 

 

 


18

 

 И мнозина от повярвалите дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си. 

 

 


19

 

 Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че бе петдесет хиляди сребърници. 

 

 


20

 

 Така силно растеше и преодоляваше Господнето учение. 

 

 


21

 

 И като свърши това, Павел чрез Духа стори намерение да отиде в Ерусалим след като обиколи Македония и Ахаия, казвайки: като постоя там, трябва да видя и Рим. 

 

 


22

 

 И прати в Македония двама от тия, които му помагаха, Тимотея и Ераста; а той остана за още няколко време в Азия. 

 

 


23

 

 А по онова време се подигна голямо размирие относно Господния път. 

 

 


24

 

 Защото един златар на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Даниното капище, и докарваше не малко печалба на занаятчиите, 

 

 


25

 

 като събра и тях и ония, които работеха подобни неща, рече: О мъже, вие знаете, че от тая работа иде нашето богатство. 

 

 


26

 

 И вие виждате и чуете, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, тоя Павел е придумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тия, които са с ръка направени. 

 

 


27

 

 И има опасност не само това наше занятия да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да счита за нищо, и даже да се свали от величието си оная, на която цяла Азия и вселената се кланя. 

 

 


28

 

 Като чуха това, те се изпълниха с гняв та викаха, казвайки: Велика, е Ефеската Диана! 

 

 


29

 

 И смущението се разпростря по града; и като уловиха македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници, единодушно се спуснаха в театъра. 

 

 


30

 

 А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха. 

 

 


31

 

 Така някой от Азийските началници, понеже му бяха приятели, пратиха до него да го помолят да се не показва в театъра. 

 

 


32

 

 И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото навалицата беше разбъркана и знаеше защо се бяха стекли. 

 

 


33

 

 А някои се бяха стекли от народа изкараха Александра да говори, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и щеше да даде обяснение пред народа. 

 

 


34

 

 Но като го познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха за около два часа: Велика е Ефеската Диана! 

 

 


35

 

 Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера идол? 

 

 


36

 

 И тъй, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо несмислено. 

 

 


37

 

 Защото сте довели тук тия човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня. 

 

 


38

 

 Прочее, ако Димитър и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого. съдилищата заседават, има и съдийски чиновници, нека се съдят едни други. 

 

 


39

 

 Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в редовното събрание. 

 

 


40

 

 Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина за него; и колкото за това, ние не ще можем да оправдаем това стичане. 

 

 


41

 

 И като рече това, разпусна събранието. 

 

 


Деяния 20

 

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: