Глава 25

 И тъй, в деветата, година на Седекиевото царуване, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Ерусалим, и като разположи стана си против него, издигнаха укрепления наоколо против него; 

 и градът бе обсаден до единадесетата гидина на цар Седекия. 

 А на деветия ден от четвъртия месец, когато гладът се усили в града, тъй щото нямаше хляб за людете на мястото, 

 отвори се пролов в градската стена , поради което всичките военни мъже побягнаха през пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина, (а халдейците бяха близо около града), и царят отиде по пътя за полето. 

 А халдейската войска преследва царя та го стигна в ерихонските полета; и цялата му войска се разбяга от него. 

 И хванаха царя та го въведоха при вавилонския цар в Ривла; и издадоха присъда против него, именно , 

 заклаха синовете на Седекия пред очите му, избодоха очите на Седекия, и като го вързаха в окови заведоха го във Вавилон. 

 А в петия месец, на седмия ден от месеца, в деветнадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор, дойде в Ерусалим началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар, 

 та изгори Господния дом и царския дворец; дори всичките къщи в Ерусалим, сиреч , всяка голяма къща, изгори с огън. 

 И цялата халдейска войска, който бе с началника на телохранителите, събори стените около Ерусалим. 

 Тогава началникът на телохранителите Навузардан заведе в плен останалите от людете, които бяха оцелели в града, и бежанците, които прибягнаха при вавилонския цар, както и останалото множество. 

 Обаче, началникът на телохранителите остави някои от победените в земята за лозари и замаделци. 

 А медните съдове, които бяха в Господния дом, и подножията и медното море, които бяха в Господния дом, халдейците сломиха и пренесоха медта им във Вавилон; 

 отнесоха и котлите, лопатите, щипците, темянниците и всичките медни прибори, с които се извършваше службата. 

 Началникът на телохранителите отнесе и кадилниците и тасовете, - каквото беше златно като злато, и каквото сребърно като сребро. 

 Колкото за двата стълба, едното море и подножията, които Соломон беше направил за Господния дом, медта на всички тия вещи превишаваше всяко тегло*; 

 височината на единия стълб беше осемнадесет лакътя; и меден капител беше върху него, височината на който капител бе три лакътя; а върху капитела наоколо имаше мрежа и нарове, всичките медни. Подобни на тия бяха размерите и на втория стълб с мрежата. 

 Началникът на телохранителите взе и първосвещеник Сараия, и втория свещеник Софония, и тримата вратари; 

 и от града взе един скопец, който беше надзирател на военните мъже, и петима мъже от имащите достъп+ при царя, които се намериха в града, и на военачалника секретаря, който събираше войски от людете на земята, и шестдесет мъже от людете на земята, които се немериха в града; 

 и като ги взе началникът на телохранителите Навузардан ги заведе при вавилонския цар в Ривла. 

 И вавилонският цар ги порази, и уби ги в Ривла, в земята Емат. Така Юда биде закаран в плен от земята си. 

 А колкото за людете, които останаха в Юдовата земя, които вавилонският цар Навуходоносор беше остави, над тях той постави за управител Годолия, син на Ахикама, Сафановия син. 

 А като чуха всичките военачалници, те и войниците им, че вавилонският цар поставил зе управител Годолия, дойдоха при Годолия в Масфа, именно, Ионан син на Кария, Сараия син на нетофатеца Танумет, и Яазания син на един маахатец, те и войниците им. 

 И Годолия се закле на пях и на мъжете им, като им каза: Не бойте се от слугите на халдейците; заселете се в земята та работете на вавилонския цар, и ще ви бъде добре. 

 Но в седмия месец Исмаил, син на Натания, Елисамовия син, от царския род, дойде, заедно с десетина мъже, та поразиха Годолия (тъй че умря) и юдеите и халдейците, които бяха с него в Масфа. 

 Тогава всичките люде от малък до голям и военачалниците станаха та отидоха в Египет; защото се уплашиха от халдейците. 

 А в тридесет и седмата година, от пленяването на Юдовия цар Иоахин в дванадесетия месец на двадесет и седмия ден от месеца, вавилонският цар Евилмеродах, в годината на възцаряването си, възвиси от тъмницата главата на Юдовия цар Иоахин; 

 и говори бу любезно, постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон, 

 и промени тъмничните му дрехи; и Иоахин се хранеше всякога пред него, през всичките дни на живота си. 

 А колкото за храната му, даваше му се от церя постоянна храна, ежедневен дял, през всичките дни на живота му.