Глава 6

 И той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него. 

 И когато настана събота, почна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и думаха: Откъде има Тоя всичко това? И: Каква е дадената на този мъдрост, и какви са тези велики дела извършени от ръцете Му? 

 О защото Ирод се боеше от Йоана, като знаеше, че той е човек праведен и свят, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща, и с удоволствие го слушаше. 

 Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? И сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него. 

 А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом. 

 И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели. 

 И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше. 

 И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове. 

 И заповяда им да не вземат нищо за по път, освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса; 

 но да се обуват със сандали: И, рече Той, не се обличайте в две дрехи. 

 И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам. 

 И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях. 

 И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят. 

 И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха. 

 И цар Ирод чу за Исуса (защото името Му стана известно), и думаше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тия велики сили действуват чрез Него. 

 А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от старовременните пророци. 

 Но Ирод, като чу за Него, рече: Това е Йоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал. 

 Защото тоя Ирод беше пратил да хванат Йоана, и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брата му Филипа, понеже я беше взел за жена. 

 Защото Йоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена. 

 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше; 

 И като настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини, 

 и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам. 

 И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината на царството ми. 

 А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоана Кръстителя. 

 И начаса момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Йоана Кръстителя. 

 И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже. 

 И веднага царят прати един телохранител, комуто заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата, 

 и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си. 

 И учениците му, като чуха това, дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб. 

 И апостолите се събраха при Исуса и разказаха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили. 

 И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат. 

 И отидоха с ладията на уединено място насаме. 

 А като отидоха, людете ги видяха, и мнозина ги познаха; и от всичките градове се стекоха там пеши, и ги изпревариха. 

 И Исус като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща. 

 И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно; 

 разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене. 

 А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пеняза хляб и да им дадем да ядат? 

 А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби. 

 И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева. 

 И те насядаха на редици, по сто и по петдесет. 

 И като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките. 

 И всички ядоха и се наситиха. 

 И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите. 

 А ония които ядоха хлябовете, бяха петхиляди мъже. 

 И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа. 

 И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли. 

 И когато се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата. 

 И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине. 

 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха; 

 защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се! 

 И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си. 

 Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло. 

 И като премина езерото, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата. 

 И когато излязоха из ладията, веднага хората Го познаха; 

 и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той. 

 И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха.