Глава 9

 Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух, 

 че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си. 

 Защото бих желал сам аз да съм анатема ( Сиреч: Отлъчен ) от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини: 

 които са израилтяни, на които принадлежат осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията: 

 чиито са и отците, и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин. 

 Обаче, не е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля; 

 нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака" каза Бог, "ще се наименува твоето потомство". 

 Значи, не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата, родени според обещанието се считат за потомство. 

 Защото това беше нещо обещано, понеже каза: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син". 

 И не само това, но и когато Ребека зачена от едного, сиреч от нашия отец Исаака, 

 макар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава, 

 рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия"; 

 както е писано: "Якова възлюбих , а Исава намразих". 

 И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде! 

 Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля". 

 И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост. 

 Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят" 

 И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява. 

 На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята Му? 

 Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил? 

 Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част – съд за непочтенна употреба? 

 А какво ще кажем, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погибел, 

 и е търпял, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, предмети на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава – 

 над нас, които призова, не само между юдеите, но и измежду езичниците? 

 както и в Осия казва: – "Ще нарека мои люде ония, които не бяха мои люде, И тая възлюбена, която не беше възбюбена"; 

 И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог". 

 А Исаия вика на Израиля: – "Ако и да е числото на израелтяните като морски пясък, Само остатък от тях ще се спаси; 

 Защото Господ ще изпълни на земята казаното [по правда] от Него", Като го извърши и свърши скоро. 

 И както Исаия е казал в по-предишно място; "Ако Господ на Силите не бе ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се уприличили". 

 И тъй, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване; 

 а Израил, който търсеше закон за придобиване правда, не стигна до такъв закон. 

 Защо? затова, че не го търси чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който хората се спъват; 

 както е писано: – "Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; И който вярва в Него не ще се посрами".